ВЧЍТАМ СЕ, -аш се, несв.; вчета̀ се, -èш се, мин. св. вчèтох се, прич. мин. св. деят. вчел се, св., непрех. Остар. Зачитам се; вчитвам се. — В плика други плик. Чий е? (Разтваря вътрешното писмо). Ах! От господин Хоров! (Вчита се няколко време). Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 26-27. // Вниквам в същността на някаква словесна творба, обикн. художествена литература, съумявам да я разбера. Поет, чието главно преимущество е афектация, .. едва ли може да се вчита в поезията на такъв художник и да се повлияе от нея. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 190.